Petar_gocev

Професор д-р Петър Гецов: Космонавтиката е продължение на авиацията

От Михаил Григоров  Ддекември 12, 2014

Интервю

с директора на Института за космически изследвания и технологии към БАН проф. д-р Петър Гецов разговаряме по време на международната конференция „Космос, екология, сигурност“, която се проведе в Руския културен център в София. Тя беше посветена на 145-годишнината на БАН, 45-ата годишнина на ИКИТ и 35 г. от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Конференцията беше 10-а поред. „Няма да оставим нито авиацията, нито космонавтиката без достойно продължение“, заяви проф. Гецов при представянето на книгата на полк. о. з. Иван Петков „Страници от историята на българската авиация“, което беше част от програмата на форума. Проф. Гецов е завършил ВНВВУ „Георги Бенковски” в Долна Митрополия и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски и Ю. А. Гагарин“ във Воронеж. Синът му кап. Стефан Гецов в момента е летец-изтребител на МиГ-29 в авиобаза „Граф Игнатиево“. Професорът е бил главен инженер на програмата на полета на втория ни космонавт Александър Александров. Категоричен е, че постиженията в авиацията и космонавтиката са в основата на развитието на една нация и на нейното самочувствие.

- Господин професоре, какво прави ИКИТ в международното космическо сътрудничество?

– Институтът заработи през 1969 г. – най-напред като група по физика на Космоса. През тези 45 години имаме изведени в орбита повече от 100 апаратури, проведени са над 400 експеримента с наши прибори. За първи път с българска апаратура в Космоса се провеждат физически изследвания на плазмата. Приборът се нарича П-1. По правилата на международната космическа федерация всяка държава, която проведе експеримент със собствена апаратура, става космическа. Така през 1972 г. ние ставаме 18-ата космическа държава в света, като се има предвид, че в ООН членуват около 190 страни.

Извели сме и два изцяло оборудвани с наша апаратура спътника – „България 1300“ и „Метеор – Природа“. Тези постижения и полета на Георги Иванов определят основните направления в работата на института. А те са космическата физика, дистанционното изследване на Земята от Космоса и технологиите. В космическите технологии се работи главно по медицинските изследвания и космическото материалознание.
С полета на Георги Иванов ние ставаме шестата държава в света, която има свой космонавт. Апогей в космическите изследвания е полетът на втория български летец-космонавт Александър Александров. Разработихме повече от десет апаратури и системи. На борда на станцията Александров проведе повече от 40 експеримента. Това са жалоните в историята на българската космонавтика. За щастие успяхме да продължим традицията и да започнем да надграждаме. Особено успешно е развитието ни в областта на апаратурата и експериментите в космическата радиация. Извели сме повече от 50 апаратури на различни спътници – индийски, европейски, руски. Последната беше изведена с руския спътник „Бион“. Тя лети от 2005 г. и имаме договорка за различни модификации до 2020 г. Апаратурата измерва нивото на радиацията както индивидуално за космонавтите, така и за цялата станция. В това направление България се е утвърдила на Международната космическа станция и ноухауто е наше.

Много интересен беше комплексът, който изведохме миналата година. В опитите участват 6 държави – Англия, Швеция, Русия, Украйна, Унгария и България, и в тях имаме две апаратури, които измерват плазмата около станцията и нейния електрически потенциал. Това е много важно, защото когато корабите захождат за скачване, се получава така, че потенциалът на станцията достига понякога до 200 волта. И тъй като потенциалът на корабите е различен, има опасност да се наруши режимът на стиковката, особено когато това става автоматично. С комплекса от апаратури, които са монтирани там, се наблюдава и целият спектър от електромагнитни полета. Следи се цялата обстановка около станцията. Монтирането на българската апаратура от двамата руски космонавти продължи повече от 6 часа в открития Космос.

Информацията за обстановката около станцията е особено важна, защото повечето от времето на космонавтите минава извън нея. Правят се ремонти, сваля се стара апаратура и се монтира нова. Затова е важно да се знаят условията, да се следи и радиационната обстановка. Може да се каже, че ние присъстваме там много сериозно.

- Как се отразяват промените в живота върху космическите изследвания?

– С промените в живота се промениха и източниците на финансиране. Вече разчитаме предимно на проектното финансиране. Ключовите думи за института сега вече са модернизация, подмладяване на състава и проектно финансиране.

- Какво значи проектното финансиране?

– Това означава, че освен бюджетната субсидия, която винаги е недостатъчна, ние участваме и в различни проекти по линия на рамковите програми на ЕС. Участваме и по рамковите програми за конкурентоспособност. В последните години сме спечелили проекти и конкурси за над 3-4 милиона евро. Нещата вече са много по-различни. Сега има много възможности за конкурси за проекти, ако притежаваш необходимите способности. Затова казвам, че трябва да имаме модерно оборудване. Работим за това, като създаваме три нови лаборатории на базата на тези конкурси. Това ще ни даде възможност да привлечем млади хора, които да могат да прибавят към ниските си заплати възнаграждения от проекти. Искаме да вземем и проекти, които да им осигурят пътувания и участия в конференции за повишаване на квалификацията.

- Ще станем ли член на Европейската космическа агенция?

– Да, вече има правителствено решение и е създадена пътната карта за членството. До края на годината трябва да приключат преговорите между агенцията и българските научни и бизнес среди. Трябва да е ясно, че агенцията не е само космически изследвания, тя дава много и на частния и на държавния бизнес в областта на високите технологии. Голяма част от инвестициите на агенцията идват не само от членския внос на държавите, но и от частния бизнес, който инвестира в космически проекти. И той печели от реализирането на тези проекти.
При преговорите с агенцията не ни притесняваха толкова научните изследвания, защото имаме история, настояще и бъдеще. Притеснявахме се повече за това, че нашият бизнес едва ли е в състояние да отговори на високите изисквания на проектите и технологиите. Ако искаме да участваме в космическия бизнес, трябва да си сътрудничим и с други страни. Целият процес ще протича постепенно. До края на годината трябва да бъде готово съглашението за приемането ни, и то да бъде утвърдено от всички страни – членки на агенцията. Това утвърждаване ще мине до края на май 2015 г., след което документът ще влезе в Народното събрание, за ратифициране. След ратификацията и плащането на членския внос започва реалното ни участие в проектите на Европейската космическа агенция.

- Като изследовател на Космоса какви са впечатленията Ви от авиошоуто на ВВС на Враждебна?
– Първият феномен, на който станах свидетел, беше, че имаше огромно количество хора. Оказва се, че българският народ, независимо от трудните условия, обича авиацията и технологиите. Обича смелите хора. И това за мен беше доказателство, че все още не всичко е загубено. Аз съм силно пристрастен към авиацията и винаги съм я смятал за неразделна част от космонавтиката. А космонавтиката е нормалното продължение на авиацията.

Моето желание е и авиацията, и космонавтиката да успяват. Защото това са знакови елементи на държавата. И то на модерната държава. Не говорим въобще за държава, а за държава със самочувствие, държавническо мислене, със способности и с горди, и достойни граждани, каквито са хората от авиацията и космонавтиката. Ако в тези професии хората не са такива, те няма да могат да се реализират.

Михаил Григоров